ЗАКА̀НЯМ СЕ, -яш се, несв. (диал.); закàня се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Заканвам се2. – Вий ли ще ме съдите, вий ли ще се заканяте на мене! Дето сте потънали в кражби и грехове! П. Тодоров, Събр. пр II, 360. „Не ходи, Велчо, в черкова, / заканят ти са турцикя, / като та, Велчо, уловят, / и ша та, Велчо, затрият.“ Нар. пес., СбНУ ХХVII, 273. Лефтер се кани, заканя: / – Олеле, леле, Венке ле, / дали не ща та изварди / из тесна, дълга улица, / косата ша ти отрежа. Нар. пес., СбВСт, 840.